проблеми в транспорта в България

Законодателни промени в областта на обществения превоз на пътници

Подготовка на Проект на Закон за Българската автомобилна камара и законодателни промени в областта на обществения превоз на пътници.

Във връзка с инициативата на група Народни представители относно създаването на Закон за Българската автомобилна камара, ние, представителите на Браншови организации, Сдружения и обединения в автобусния транспорт, транспортни фирми, извършващи обществен превоз на пътници изразяваме категоричното си несъгласие със създаването на една автомобилна камара по принудителен начин със Закон.

Несъмнено браншът не отрича нуждата от своето обединение. За да се постигне такова обединение на превозвачите в цялата страна обаче е нужно то  да  бъде около идеи, проблеми и възможности за развитие на сектора, а не чрез  силово налагане на неефективни закони, противоречащи на Конституцията на Р България, на Конвенция № 87 за свободата на сдружаване на Международната организация на труда, 1948г., ратифицирана от Република България. Създаването на автомобилна камара чиито приоритети не са ясни и основната й цел е да постави сектора в зависимост, поражда основателни съмнения за това, че се лобира за конкретни дружества и фирми, които биха имали интерес от това да се ограничи издаването на лицензии и да се унищожи малкият и среден бизнес в транспорта. Липсата на ясни правила относно събирането на членски внос, относно неговото разходване и функциите които ще изпълнява автомобилната камара, предполага създаването на една организация, чиято основна цел е да събира членски внос,за да генерира собствени приходи, което ще утежни и без друго финансовото състояние на много от транспортните фирми. Смятаме, че много по удачно е народните представители и ресорните министерства вместо да лобират за корпоративни интереси  да предприемат необходимите действия за осъществяване на предложените от нас мерки за развитие на сектора:

  1. Незабавно предприемане на действия за борба с нерегламентирания превоз на пътници. От години предложенията ни за това остават нечути от всички. Срамно е да кажем, че ако ловите риба без необходимото разрешение или в забранения за това сезон носите наказателна отговорност, но когато говорим за това че се застрашава човешки живот при извършването на нерегламентиран превоз на пътници, тогава говорим за административно-наказателна отговорност. Оказва се, че в Р България, без да омаловажаваме животинския вид, животът на една риба струва повече от човешкия живот! Настояваме незабавно да се предприемат действия за инкриминиране на нерегламентирания превоз на пътници!
  2. Незабавно да се предприемат мерки за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 15.03. 2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и синхронизирането й със Закона за автомобилните превози. От месец януари 2017г. е извършена промяна в ЗАвП и е отменен реда за възлагане на превозите чрез конкурс. Наредба № 2 от 15.03. 2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници  с автобуси  обаче не е изменена и това води до нарушения при възлагането на превозите и неправилното прилагане на Закона за обществените поръчки. Масово общините отказват да възлагат превози по реда на Закона за концесиите, въпреки че не предвиждат средства за заплащане на извършените разходи от превозвачите. Провеждат се и се възлагат безумни процедури при грубо нарушаване на българското законодателство. За това сме подали Сигнал до АДФИ, като компетентен орган за контрол върху обществените поръчки. Настояваме същевременно ясно и категорично в Наредба № 2 да се конкретизира в кои случаи следва да се прилага Закона за обществените поръчки и в кои случаи Закона за концесиите. Липсата на ясна регламентация при възлагането на превозите води до груби нарушения от страна на Общините – Възложители на превоза.
  3. Необходимо е да се предвидят законодателни промени, които да регламентират и реда за субсидиране и компенсиране на превозите от страна на Общините –Възложители. Към настоящия момент средствата за субсидиране и компенсиране на превозите се предоставят на превозвачите до размера на предвидените в бюджета средства. Същевременно обаче ако един превозвач си позволи да не издаде превозен документ с намаление, предвидено за определената категория пътници се наказва с имуществена санкция по реда на ЗАвП. Оказва се, че законово ние сме принудени от държавата да извършваме услуга, за която не получаваме съответното заплащане. Въпреки това Общините провеждат обществени поръчки в нарушение на всички действащи нормативни актове и принуждават превозвачите да работят под себестойност на услугата.
  4. Общественият превоз на пътници е дейност лишена от правото на всякакво европейско финансиране. Смятаме че е редно държавата да поеме своята отговорност за развитието на този сектор от икономиката. Настояваме да се предприемат действия за разработването на нисколихвен банков продукт, насочен към развитието на автобусния сектор в България и предоставяне на възможност на транспортните фирми, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии да обновяват автобусния си парк. В момента при условията в които работим- краткосрочни договори / общините отказват да сключват договори в предвидения от ЕС десет годишен срок/, ниска цена на услугата, недостатъчно финансиране от държавния бюджет, липса на финансиране от общинските бюджети, нелоялна конкуренция, нерегламентиран превоз на пътници и липсата на Национална стратегия за развитие на транспорта води да това, че нивото и качеството на услугата е изключително занижено, а транспортните фирми в страна са в колапс. Поради това много общини вече нямат и обществен транспорт, тъй като няма транспортни фирми желаещи да извършват услугата.

    Именно обединението около тези въпроси и проблеми, които стоят за разрешаване пред всеки от нас би довело до обединението на бранша по естествен път. Не е необходимо да се създава специален закон за това, необходимо е чрез ЗаВП да се създаде Регистър на Браншовите организации в транспрота към МТИТС, ИА”АА”, както това е направено в Закона за туризма. Тогава когато има истинско взаимодействие между бранша и институциите, тогава ще има и силен бранш, обединен около създаването на  Национална стратегия за развитие на транспорта. Всичко останало ще води само и единствено до проблеми и противопоставяне на отделните организации и до липса на ефективност при решаването на проблемите в бранша.   

14,977 total views, 1 views today

Сподели:

Оценете тази публикация
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)
Loading...

Сродни публикации