автобусни превози в България

Предложение за промени в Закона за автомобилните превози

Предложение за промени в Закона за автомобилните превози:

 1.В Чл. 2, ал.5, т. 2 думата „републиканската”, се заменя с „националната” транспортна схема.

2.Чл.6, ал.1 , след текста :Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, се добавя „ регистриран по Закона за ДДС”.

 МОТИВИ:  Общественият превоз на пътници и товари е дейност, която изисква ангажираност и държавна политика от страна на компетентните органи. Както, за да се извършва продажба на тютюневи изделия се изисква регистрация по ЗДДС, така e напълно логично същата да се изисква  и за обществен превоз на пътници. Още повече, че само разходите за възнаграждения, осигуровки и данъци за нормативно- изискуемият минимум ангажиран персонал в дружествата извършващи тази дейност е близък до границата за регистрация по ЗДДС, а като добавим разходите за застраховки, наеми на гараж, сервизни помещения, автомивки, ГТП, винетни такси, консумативи, държавни такси и разрешителни, автогарови услуги и паркинги, резервни части и горива е практически невъзможно дружество извършваща тази дейност да не надхвърли този праг.

  1. В Чл.7б, ал. 2 и ал.3 предлагаме следните текстове:

(2), (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г. (*) Моторните превозни средства от категории М2 и М3, за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE, се оборудват  с обезопасителни колани за водача и пътниците.

(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.06.2019 г.) Изискването за обезопасителни колани по ал. 2 не се прилага за моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А, клас I и клас II, които са оборудвани за превоз на седящи и правостоящи пътници и за моторни превозни средства от клас II, клас III и клас В, оборудвани за превоз на седящи пътници,  с които се извършва  специализиран превоз и превоз на пътници по редовни автобусни линии от общинските, областните и републиканската транспортни схеми, когато превоза е с еднопосочна дължина на маршрута до 30км.

МОТИВИ: Съгласно разпоредбите на ДИРЕКТИВА 97/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 юли 1997 година относно масите и размерите на някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 70/156/ЕИО, Приложение 1, т.2, автобусите от категория М 2 и М 3 са със следните класове:

2.1.2.1.3.1.1.   „Клас I“: превозни средства, конструирани с място за правостоящи пътници, позволяващи движение на пътниците.

2.1.2.1.3.1.2.   „Клас II“: превозни средства, конструирани основно за превоз на седящи пътници и проектирани с пътека между седалките за превоз на правостоящи пътници и, ако е предвидено, място, което не превишава пространството, предвидено за две двойни седалки.

2.1.2.1.3.1.3.   „Клас III“: превозни средства, конструирани изключително за превоз на седящи пътници.

2.1.2.1.3.2.   За превозни средства с капацитет, който не надвишава 22 пътници без водача:

2.1.2.1.3.2.1.   „Клас А“: превозни средства, проектирани за превоз на правостоящи пътници; превозното средство от този клас има седящи места и може да има места за правостоящи пътници.

2.1.2.1.3.2.2.   „Клас В“: превозни средства, които не са проектирани за превоз на правостоящи пътници; превозното средство от този клас не е пригодено за правостоящи пътници.

2.1.2.1.4.   Превозното средства може да се приеме, че принадлежи на повече от един клас. В такъв случай то трябва да отговаря на всички съответни изисквания на настоящата директива.

2.1.2.2.   Превозни средства от категории М2 или М3, различни от автобуси за туристически или градски превози, се считат за превозни средства със специално предназначение (например, линейки).

От така посочените разпоредби е видно, че автобусите от клас А, клас I  и клас II са пригодени за превоз и на правостоящи пътници. Към настоящия момент всички нови градски и крайградски автобуси се произвеждат фабрично без обезопасителни колани.  Използването на тези автобуси  е разрешено за превоз по градски автобусни линии и по междуселищни линии с еднопосочна дължина на маршрута до 30 км. от общинските, областните и републиканската транспортни схеми – чл.37, ал.1,т.1 и 3 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Превоз с автобуси от категория М2, клас В е разрешен както  по  градските допълнителни линии, така и  по междуселищните автобусни линии с дължина на маршрута до 30км. и тези автобуси са оборудвани с градски тип седалки, които не позволяват преоборудването им с обезопасителни колани. Междуселищните автобусни линии до 30 км. могат да се изпълняват и с автобуси от клас III, при което не следва да се изискват обезопасителни колани. Превоз на правостоящи пътници е разрешен по всички автобусни линии с еднопосочна дължина на маршрута 30км.- чл.32 от  Наредба № 2 от 15.03.2002г.         

  1. Чл.7б, ал.4 – предлагаме да бъде отменена.

МОТИВИ: Целта на закона е да създаде условия и да  предприеме мерки за пътна безопасност с цел опазване живота и здравето на участниците в този процес. Поставянето на видео регистратори в автобусите не оправдава целта на закона и не представлява мярка за пътна безопасност. Видео регистратора не може по никакъв начин да обезопаси пътника при евентуално ПТП. Нито една страна, членка на ЕС не е въвела подобно изискване за превозвачите. Казусът с монтирането им като задължителен атрибут изцяло противоречи на регламент GDPR, валиден за България от 25.05.2018 г. Видео заснемане и съхранение на записи на лица и особено деца без изричното им съгласие е абсолютно забранено по регламента. Въвеждането на задължително оборудване с видео регистратори само за автобусите е дискриминационно по отношение на превозвачите. Ежедневно в страната стават катастрофи и загиват хора. Ако видео регистратора е панацея, то тогава би следвало да се задължат всички водачи на МПС да оборудват автомобилите си. Мотива, че чрез въвеждането на видео регистратори ще бъде превантивна мярка за ограничаване нарушенията извършвани от водачите е приложим за всички български граждани притежаващи свидетелство за правоуправление и личен автомобил. Статистиката показва, че загиналите при ПТП с леки автомобили са в пъти повече от тези, загинали при катастрофа с автобус и мерките за пътна безопасност не могат да бъдат само за превозвачите осъществяващи обществен превоз на пътници. Ежедневно стават катастрофи и с камиони, следователно ако се въвежда такова изискване то следва да е за всички участници в движението по пътищата.

Въвеждането на видео регистратори ще бъде огромна финансова тежест за превозвачите, на която много от малките фирми не биха издържали. Освен това, съхраняването на записите от видео регистраторите предполага и назначаването на допълнителен персонал, който да изпълнява тези изисквания на закона, което е непосилно за транспортните фирми. Следва да се предвиди и колко населени места ще останат без транспорт, ако залаганите в закона мерки не могат да бъдат изпълнени от превозвачите и това ще доведе до преустановяване на тяхната дейност.

  1. В Чл.11, ал.1, т.1, б.в след текста: при осъществяване на дейността от превозвача, се добавя „ системно”.

 МОТИВИ: За да се прекратят правата произтичащи от лиценза, с което напрактика се прекратява и дейността на превозвача би следвало да има СИСТЕМНО извършване на нарушения. Така съществуващият текст допуска отнемане на лиценза дори и при едно маловажно нарушение.

  1. Чл.11, ал.1, т.1, б.е : текста се отменя

 МОТИВИ:  В чл.11, ал 1, т.1, б е предвидено отнемането на лиценза, когато превозвача спре да отговаря на изискванията за финансова стабилност. Закъснението за подаване на цитираните документи не е основание за отнемане на лиценза.

  1. В Чл.17, ал.1: „републиканска” се заменя с „национална, междуобластна”

    В Чл.17, ал.2, 6 и 7 : „републиканската” се заменя с „националната”.

    В чл.17 се създава нова ал.9:” Междуобластната транспортна схема включва автобусните линии, обслужващи населени места от една област със съседни области, с изключение на двата областни центъра. Тя се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.

МОТИВИ: За прецизиране на утвърдените транспортни схеми и правилното им прилагане, предлагаме посоченото деление на национална, междуобластна, областна и общинска транспортни схеми.

  1. Чл.19, ал.1 се отменя

     Чл.19, ал.2,  текста: „когато възложителят предвижда компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга”, се заменя с текста:

в зависимост от разполагаемите финансови средства и възможностите за прехвърляне на оперативния риск на икономически оператор. Когато превозите по автобусни линии се възлагат , без да се прехвърля оперативният риск на икономическия оператор, възлагането се извършва по реда на Закона за обществените поръчки. В останалите случай, редът за възлагане на превозите се извършва по Закона за концесиите.

МОТИВИ: Възлагането на превоз на пътници следва да се съобрази с разпоредбите на ЗК и ЗОП.

  1. В Чл.20, ал.1 текста се заменя с: „ (1) Автобусните линии от Националната, междуобластните и областните транспортни схеми задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути. „
  2. В Чл.22, ал.1, след последното изречение се добавя: „ след съгласуване с национално представената браншова организация”.
  3. В Чл.23, ал.2, след текста : „Превозвачът уведомява писмено” се добавя „ или по електронен път”
  4. Чл.23а, се отменя текста : „за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU)”

МОТИВИ: категоризацията по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) се припокрива с допълнителния преглед за проверка на оборудването на автобусите за случаен, специализиран и превоз за собствена сметка на деца и / или ученици, който е задължителен. Категоризацията няма отношение към сигурността и е допълнителна финансова тежест за превозвачите.

  1. В Чл.24а, ал.8 се създава нова Т.5. „при системно нарушаване на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата, подзаконовите нормативни актове и нормативната уредба на общините, касаеща таксиметровите превози на пътници от страна на вписаните в разрешителното водачи.”

МОТИВИ: Към настоящия момент се извършват редица нарушения от страна на водачи на таксиметрови автомобили, като превоз на цената на билета по автобусни линии. Мярката би била възпитателна в посока отнемане на разрешителното за конкретен водач.

  1. В Чл.32, текста: „установи нарушение” се заменя с „ установят системни нарушения”

 В Чл.42, ал.1 текста: „вследствие на злополука във връзка с превоза” се заменя с „ когато в следствие на виновно негово поведение е настъпила  злополука, както и ако пътникът е пострадал”

 МОТИВИ: за да се търси наказателна отговорност от страна на превозвача следва да има виновно поведение от негова страна довело до причиняването на вреда.

  1. В Чл.42,ал.2 текста „чл. 7, параграф 2, буква “а” от същия регламент” се заменя с „НАРЕДБА № 49 ОТ 16 ОКТОМВРИ 2014 Г. ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ПО ЗАСТРАХОВКИ “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ И “ЗЛОПОЛУКА” НА ПЪТНИЦИТЕ В СРЕДСТВАТА ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 33 ОТ 2017 Г.),Издадена от Комисията за финансов надзор

МОТИВИ:Предвид факта, че съгласно българското законодателство регламентиращо застрахователните услуги,  размера на максималното предвидено обезщетение не съответства на предвиденото обезщетение в Регламент 181 /2011г., и предвид разпоредбата на Регламента,съгласно която всяка държава –членка може да го съобрази с действащото си законодателство, считаме, че като обезщетение следва да се прилагат одобрените с посочената Наредба застрахователни стойности.

В случай, че предложението не бъде прието то следва да се промени размера на максималното обезщетение от страна на застрахователните дружества, за да се обезпечи превоза.

  1. СЪЗДАВА СЕ НОВ: Чл.43а.Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено изцяло по вина на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, когато превозното средство е технически изправно.”

 В Чл.45, ал.4, след последното изречение се добавя: „но не повече от 1000 лв.”

 В Чл.45 – се създава нова ал.(5) „при стойност на багажа над 100.00 лв., пътника е длъжен да декларира същия пред водача на автобуса.”

 В Глава осма, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ:

  1. Предлагаме, предвид мащаба на нерегламентираните превози, глобите за извършване нарушения по чл.93, ал. 1 и чл.96а, ал.3 да се увеличат в троен размер. Глобите за регламентираните от закона превозвачи и водачи да се намалят със 70%. Секторът страда от липса на работна ръка и глоби в подобен размер, несъотносими с финансовото състояние и трудовото възнаграждение на служителите ни още по сериозно задълбочават проблема.

2.В Чл. 106а. , ал.1, предлагаме текстовете по т. 1, 2 и 4 да се заменят както следва:

  1. спиране от движение за срок от 12 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
  2. спиране от движение за срок 24 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което повторно се извършва обществен превоз на пътници или товари, или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;
  3. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:

а) е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка;

б) извършва обществен превоз на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му – за срок от 6 месеца.

в) обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз или превоз за собствена сметка, превоз за собствена сметка, – за срок от 1 година.

  1. В Допълнителните разпоредби, § 1. , т.1, 3 и 5, предлагаме следните текстове:
  2. 1. „ Обществен превоз” е регулярен и повтарящ се превоз между две или повече точки, или превоз срещу заплащане или друга икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
  3. “Обществен превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, или на всяко лице, което извършва регулярен и повтарящ се превоз на пътници между две или повече точки срещу заплащане, от което следва икономическа облага за водача на МПС и за организатора му или за неговия собственик.
  4. “Превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, или всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства.

МОТИВИ:  От особена важност за справяне с нелоялната конкуренция и нерегламентирания превоз на пътници, а й за да се освободят от отговорност действителните „споделени пътувания” е да се даде дефиниция на термина „ обществен превоз” , „превоз на пътници”, „ превозвач”. За да се осъществява качествен контрол, понятието не следва да изключва какъвто и да било превоз осъществяван регулярно и повтаряемо или срещу заплащане или друга икономическа облага. В тази връзка следва да се даде и дефиниция на термините по. „регулярен и повтарящ се превоз между две или повече точки” и  „ИКOНОМИЧЕСКА ОБЛАГА”

 В тази връзка предлагаме:

СЪЗДАВА СЕ НОВА Т. 49

 регулярен и повтарящ се превоз между две или повече точки” е превоз осъществяван повече от един път в рамките на календарен месец.

СЪЗДАВА СЕ НОВА Т.50

 „ИКОНОМИЧЕСКА ОБЛАГА” е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които нормално би трябвало да бъдат отчислени от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

Други подобни статии.

3,932 total views, 9 views today

Сподели:

Оценете тази публикация
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (789 votes, average: 5,00 out of 5)
Loading...

Сродни публикации