Подготовка на Проект на Закон за Българската автомобилна камара и законодателни промени в областта на обществения превоз на пътници“
На 07.02.2018г. в хотел „Рила“ в София се проведе среща, предложена от г-жа Стойкова и организирана от г-жа Милтенова на тема: „Подготовка на Проект на Закон за Българската автомобилна камара и законодателни промени в областта на обществения превоз на пътници“.
На срещата се взе единодущно решение, че предложения проект на закон, превръща автобусните превозвачи в статисти и плащачи на членски внос без никаква представителна власт в управлението.
Обединение трябва да има, но предложения проект на закон, e дискримиционен спрямо автобусните превозвачи и затова ще се създаде комисия, която да подготви текстове за самостоятелен закон. Останалите неотложни проблеми, ще се подготвят в отделни писма и ще се изпратят до КТИТС и МТИТС.
Магдалена Милтенова (Браншовия съюз за стопанска инициатива в транспорта /БССИТ/): Идеята за тази среща е идеята за създаване на автомобилна камара и по-специално заканопроекта, който се разглежда в Парламента и който е изтъкан от доста противоречия. Хубаво е, че се събираме и коментираме нещата, за да сме наясно какво всъщност искаме. Най-добият вариант е когато всички браншови организации постигнем единомислие и вървим в правилната посока, за да създадем нещо, от което ще има резултат, в противен случай то просто няма смисъл да се създава. Моля г-н Константинов пръв да започне, защото той е най-подготвен по темата.
Ивайло Константинов (Национално сдружение на автобусните превозвачи в България /НСАПБ/): Не зная дали съм най-подготвен – подготвен съм колкото и вие, разполагате с толкова информация по темата, колкото и аз. Поне разполагаме с един проект на закона, който беше актуален през месец декември 2017 г. Искам да ви кажа, че по отношение на този проект не мога да кажа дори в малка степен, че е защитен интереса на пътническите превозвачи. Като това е лично мое мнение, тъй като не сме имали Общо събрание на Управителния съвет на сдружението за да говоря от негово име. Проекът обаче има няколко много тежки недостатъка.
Първо – 15 000 тежкотоварни превозвачи и 1500 автобусни превозвачи следва да учредят въпросната камара съгласно този проект. Идва въпросът, как се прави събрание със 17 хил. души. Добре, да речем, че това може да се организира, да се намерят квестори, преброители и всичко останало и цялата тая организация може би само в арена „Армеец“ може да се случи. Това Учредително събрание приема Устава. Уставът общо взето ще копира закона. Само, че това Учредително събрание следва да избере Управителен съвет. Управителният съвет съгласно проектозакона се състои от 27 души. Първо, не коментирам Управителния съвет от 27 души, Министерски съвет са по-малко на брой и никога не се събират в пълен състав. Какъв ще бъде този Управителен съвет с толкова много хора? Но това е друг въпрос.
При положение, че в залата присъстват 15 000 камионджии и 1 500 автобусни превозвачи, колко члена в Управителния съвет ще има автобусният бранш, при положение, че кворумът е 8 250, т. е за номинирания кандидат на автобусните превозвачи трябва да гласуват всички автобусни превозвачи и поне половината от товарите. Това означава, че в Управителния съвет, автобусните превозвачи ще бъдат всичко на всичко 0 (нула)! Този Управителен съвет назначава комисиите, а Общото събрание избира Управителния съвет. На въпроса ми към Светослав Иванов: Как точно тази комисия, в която Управителният съвет ще бъде от 27 камионджии ще избере 5-ма членове на комисия, които не са превозвачи и не разбират от автобусни превози?! Т. е първото ми искане към това да бъдем абсолютно независими от другите видове превозвачи, с оглед спецификата на проблемите, които имаме, а това тотално не е изпълнено с този проект.
Вторият проблем по същество е наразбориите в текстовете. Казва се, че комисията разглежда предложенията по издаване на лиценз. По-натам в текста се казва, че Председателят предлага на Министъра издаването или отнемането на лиценза. Хипотетично казваме, че има комисия от 5-ма служители, които разбират от автобусни превози. Добре, комисията се събира и решава да отнеме лиценза на да речем Малина. Председателят предлага на Министъра да се отнеме лиценза, но Министърът заявява – няма да го отнемем и толкова! Какво ще прави тая структура? После никъде не се казва субординацията и доколко е задължително решението на комисията и след това предложението на Председателя. До къде трябва да е съобразено с него?!
Следващият проблем е най-голям от всички. На последното събиране на сдружението ние го повдигнахме като въпрос, но докъде се стигна? Само, че сега си го говорим като колеги, а в комисията като го говорим гледат на мен като платен агент на автобусните превозвачи. От тази гледна точка, и преди и сега смея да твърдя, че по-силни сме от тази страна на масата, а не от другата.
В чл. 1 на Закона за автомобилните превози се казва „обществен превоз е превоз, които се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане“.
В чл. 2, ал. 2, т. 3 се казва „превоз на пътници е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално оборудвани и конструирани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или – не“, т.е правомощията на Министъра се ограничават да ръководи и контролира само тези превози на товари и пътници, извършвани от лица, регистрирани като търговци. А за пътническите превози има и второ органичение. Моторни превозни средства, които не са конструирани и оборудвани, т. е не са автобуси, още тук се изключват от управление и контрол на превози извършвани от физически лица срещу заплащане с леки автомобили. И това изключение продължава и тук.
Параграф 1 в проектозакона, където са дефинициите се казва “професия автомобилен превозвач на пътници е дейността, осъществявана от всяко предприятие посредством МПС, конструирани и оборудвани по такъв начин, че да са подходящи за превозване на повече от 9 лица включително и водача и предназначената за тази цел услуга на пътнически превози за всички или за определени пътници срещу заплащане от страна на превозваното лице или от организатора на превоза.“, т. е това, срещу, което се борим вече повече от 10 години.
Вносителят на закона – не зная кой е, официално е г-н Иванов, та проекто-закона казва, че тези, които си карат нелегално и тук не подлежат натакъв контрол. В тази връзка ви казвам, като член на Комисията по транспорта в продължение на осем месеца, че няма нито един народен представител срещу това, което правим и срещу това за което се борим. Уверявам ви, че няма такъв. Никой не разбира тази материя и никой не може да обясни положенията в проекто-закона. Говорим си на различни езици поради простата причина, че в Министерство на транспорта няма експерти, които да разберат това, което говорим. Да не говорим, че повечето депутати въобще не могат да разберат за какво става дума. Резултат от всичко това е този проект за закон. Това е пълно недомислие. Поради тази причина имахме една среща още през декември месец, докато бях народен представител, а на 10 януари беше денят в който да предложим какво искаме и какво правим. Нашето предложение е каквото беше и първия ден – Камарата е изключително нужна. Няма никакво значение кой ще бъде Председател. Ние го показваме толкова години. Най-важното е тази камара да бъде независима от товарните превози по простата причина, че ние там ще бъдем не придатък, а членска маса – най-общо казано. И това няма да допринесе за решаването на нито един наш проблем на автобусните превози – това е моето лично мнение.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Може ли малко повече разяснения по отношение на това, защо ни е нужна камарата? Защото ние имаме разногласия. Да я има ли въобще тая камара и какви ще са нейните функции? Тук е написано, че само ще издаваме лицензите, т. е ще се правят предложения за издаването на лицензи и с това се изчерпват всички функции на тая камара. И ако ние ще създаваме нещо, в каква посока да го създаваме? Може би трябва да вървим към обединение на браншовите организации, както са го създали автосервизите. Мисля, че те са направили такава камара доброволно. Ако вървим в посоката да създаваме нещо на ниво браншови организации и да имаме свободно членство в тях, то имаме много различни проблеми – едни са проблемите в градския транспорт, други са проблемите в случайните превози, трети са проблемите в специализираните превози, междуобластните превози, международните и т. н. Слагаме се под един общ знаменател транспорт, но всеки има своята специфика на работата. Нужно е да се обединим, така както го направят браншови организации по видовете транспорт. Ако вървим в посока обединение в единната камара, мисля, че ще сбъркаме много. По-добре е да се направи обединението на браншовите организации. Всяка една организация да има свой представител в Управителния съвет и неизменно трябва да бъде самостоятелна. Аз четох Закона за лекарските съсловия. А това, което ни обясняват, че камарата трябва да бъде една, нищо подобно. Както има Лекарски съюз и Съюз на стоматолозите, така може да има камара на товарните превозвачи и камара на автобусните превозвачи и те да съществуват съвсем самостоятелно макар и да са обединени в една законодателна форма, те трябва да съществуват съвсем самостоятелно, но и всеки да има своите функции.
Ивайло Константинов (НСАПБ): Ако въпросът е към мен, аз нямам отговор.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Въпросът е към теб от гледна точка на това, че ние трябва просто да си обясним защо ни е нужна тази камара?
Ивайло Константинов (НСАПБ): Тази камара е нужна за да бъде едно цяло организационно, а тези долу дали ще сложат единия да гледа градския, друг да гледа областния, трети да гледа друго. Ти предлагаш пак да си има една камара и всеки да е поотделно.
Искам да ви посоча една аналогия. В Испания няма нерегламентирани превози, няма спорове между превозвачите. Това, което се работи е по един и същи начин, като разписания, по които се работи, схеми и т. н. от 60 години насам. Решенията се взимат с мнозинство, което е решено по време на учредяване с промени в Устава и от тук нататък се знае, че ако колежката е малко ощетена, всички останали скачат и буквално за три минути проблемът е решен.
В Испания автобусните фирми струват около 150 пъти по-скъпо в сравнение с българските. От тук нататък казвам ви примера с нашето сдружение. От първия ден в който се учреди, аз казах не искам да бъда председател, за да бъдем обединени. Не може големите да са председатели и така да карат влака. Този подход беше възприет и резултатите са на лице. Питайте ги колегите. При нас караме се, бием се, но накрая каквото решение се вземе с мнозинство, всички се съобразяваме с него.
Още съжаляваме, че още първата година не стачкувахме, взе се решение да не стачкуваме – не стачкувахме. Следващият път взе се решение да стачкуваме – стачкувахме. Това е начинът и навсякъде опитът показва че се случва това. А на мен не ми е известно да има държава с единна структура и да има проблеми в бранша като цяло. Така, че от тази гледна точка мисля, че това е само позиция. После давам ви един пример: Има процедура в града Х, отива Галя носи плика на кмета, отива Иво, носи плика на кмета. Ако всички ние седнем тук и договорим кой къде работи ще е много по-лесно. Кое ще е по-добре, ние да го решим помежду си или да се занимаваме поотделно? Това е другият позитив, защото каквото поиска бранша, това ще се случи. Сега така разединени, всички страдаме от безхаберието на тези, които трябва да вземат решение.
Галя Топалова (НСАПБ): Ето сега, ако бяхме една камара, идва примерно Перник, Благоевград, Варна, идват представители на всичките 28 областни града и тези областни представители влизат в Управителния съвет. Така 28 човека могат да бъдат, както при тираджийте и всеки да има възможност да си каже проблемите. В момента, в който имаме камара, ще ни се чува думата пред министъра и зам. министъра, а например сегашния ресорен зам. министър, който каза, че ще работи за нас, защо е дошъл тук, след като не се е обаждал от една година. Поради това сега си мисля, че той трябва да си ходи и дори вече да е напуснал това министерство.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Значи ние сме се събрали за да можем да си изясним нещата, за да бъдем единни в своята позиция.
Галя Топалова (НСАПБ): Друго, което е за тази камара на тираджийте, нали разбираш, че ще се плаща по 2000 лева на година. А тая камара трябва да се издържа.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Тук точно това беше питането. Какво всъщност иска да прави тая камара?
Галя Топалова (НСАПБ): В нашето сдружение не сме говорили, ако трябва утре ще направим Общо събрание да видим всички поотделно ли ще се спасяват или ще сме едно цяло.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Ти размиваш въпроса, въпросът не е против това да се обединим, а как да го направим и как да се обединим днес, така, че да нямаме разногласия. С тези проектозакони и с всичко това отиваме в комисията и се почва една говорилня. И тая говорилня не свършва и ние накрая си тръгваме. И нищо не се случва.
Галя Топалова (НСАПБ): И аз това казвам – искаме си отделна камара.
Максим Петков, председател на Националния съюз на превозвачите във Варна (НСП): Ние сме със собствена съдебна регистрация, въпреки, че все още членуваме в Националния съюз на превозвачите – София. Имаме повече от 11 хил. членове. В понеделник (05.02.2018), свикахме Управителния съвет, разгледахме документите и излязохме с официално становище. Нашата организация е против встъпването в обединение, писано от хора, които не познават материята и не са автобусни превозвачи. Въпреки, че имаме големи симпатии към г-н Иванов, той работи като пчеличка трети мандат в комисията по транспорта, но се е хванал с нещо, което нито го разбира, нито може да го направи. Ние не сме съгласни да се опитваме да подобряваме този проект, защото за нас той е на кастична основа. Има аргументи, които бяха изтъкнати до момента и с които съм съгласен. И бих добавил още няколко момента.
Първо една реплика към г-н Константинов, действително технически е невъзможно да се направи обединение на 17 хиляди превозвачи, освен ако не използваме вратичката всички надлежно поканени /2 години се каним/ и присъствали в зала Арена Армеец и правим обединение с 800 фирми, които са се явили. Технически това е невъзможно. Но какво би могло да се направи след около 2 години, защото това е дълъг процес на подготвителна работа. Ние няма да се присъединим към този проект, ще подпишем и протестната декларация, която получих от г-жа Милтенова и ще се борим и в Административния съд, против административния произвол да ни обединяват с предложение отгоре. Ето нося печата на националния съвет и съм готов да го сложа. Понеже идвам подготвен за тази среща, ще си позволя да ви прочета до какво стигнахме в наше проучване на наши браншови съюзи и във връзка с това: Кой сме ние?. Тези данни сме ги взели от министерството, от фирмен архив и т. н. за десет години назад. Моля, ако има някои допълнения да се кажат, за да се знаем кои сме. В момента има 16 брашови съюзи в България, които имат някакви автобусни членове. Говоря само за автобусни превозвачи. Ние сме наясно, че няма смисъл да се прави единна национална автомобилна камара – нека да има една за товарните превози и една за автобусните превозвачи. За мен камара е лоша дума, нека да бъде примерно САСА – сдружение на автобусните съюзи и асоциации, нещо такова, то това е въпрос на транскрипция. Започвам да чета: Асоциация на българските международни превозвачи, колкото и условно да са там; Българска Стопанска Камара, каквото и да значи това. От тук нататък няма да правим коментар – Съюз за стопанска инициатива в транспорта; Браншова организация на сдруженията в автомобилния транспорт, БАСАТ – има такова животно, защото познавам такива членове, БССИ, продължаваме – Варненски съюз на превозвачите, Конфедерация на автомобилните превозвачи в България. Всеки си е създал някаква асоциация, няма да правя коментар коя колко члена има. Продължаваме нататък – Национална транспортна камара; Национално сдружение на българските превозвачи; Научно технически съюзи по транспорт, това са които ние знаем, плюс Варненски национален превозвач.
Бихме могли да обединим 10-12 съюза за по 2-3 години под някаква форма на някакво сдружение. Значи строй се, преброй се, господа политици – няма да стане! Това са хиляди конкурентни помежду си транспортни фирми. И слава Богу, когато конкуренцията е лоялна, тя води до конкуренция в една държава. Това са конкуренти и ние се борим за членовете, защото има хора които членуват при вас, при нас, и няма лошо. Не всеки мисли така. Има и поне 80%, които не членуват съвсем никъде. Човекът си има лиценз, има изброени превозвачи във Варна и в София. Т. е само и единствено доброволно, само и единствено писано от нас – превозвачите! Нямам нищо против да създадем една работна група с представители на тези съюзи, които проявяват някакъв интерес по въпроса и да започне да се работи наш проект. Проект, който не се припознава от действащия министър на транспорта. Проект, който не е припознат от повечето браншови организации до момента не може да бъде основа за каквото и да е обединение. Иначе съединението прави силата е един чудесен лозунг, зад който ние заставаме. Искам на два въпроса са си отговорим всички:
Първия – Кой ще води бащината дружина?
Втория – Какви ще са правилата на лицензирането?
Ясно е че има опит за силово преразпределение на пазара от страна на политиците, като започнеш от селския кмет, и стигнеш докъдето ти стига въображението, няма да довърша това изречение – нека всеки да го довърши за себе си. Тъй като сме заинтересовани изразявам една малко крайна позиция. Именно поради тази причина правилата за лицензиране трябва да са толкова железни, че да бъде технически въпрос, който може да бъде решен от всеки пълнолетен български гражданин това. В тази връзка колеги, бих искал да попитам тук на тази маса ние политиците пред превозвачите ли ще представляваме или превозвачите пред политиците, за да зная ако трябва да отида на друга маса. И съм абсолютно съгласен с Ивайло, че някой път по един начин се говорим като се съберем браншовици, без журналисти и политици, а по-друг начин се говори с политиците, на един техен измислен политически език. Нищо не налага, абсолютно нищо, да правим това, което се прави в земеделието, медицината, това което се прави в туризма. Ето съответните регламенти, директиви, ако искаме ще се обединим, ако не искаме няма да се обединим и следователно ще се обединим само по правила определени от нас.
Галя Топалова (НСАПБ): Задължително трябва да се обединим в закон. Всеки трябва да си има представител. Аз обаче няма да вляза в това сдружение, в тая камара…
Максим Петков (НСП): Тук имаме различия в разсъжденията си, което е нормално. Аз заставам на позицията, че обединяване чрез закон на професионални структури е абсолютно нелогично нещо. Със закон държавата да реши да обедини едни структури, професионали е адсурдно нещо – никъде го няма. Вторият момент ,на който искам да акцентирам. Не зная господин Константинов на какъв етап се намира този закон?
Ивайло Константинов (НСАПБ): И на двете срещи през ноември и на 7 декември в постоянната комисия по транспорта никой не каза на какъв етап се намира този проект, никой не каза, кой застава зад този проект. Бяха разхвърляни едни мотиви, които имаха два гвоздея. Единият гвоздей беше, че българското законодателство чрез този закон, ще се преведе изцяло в хармония с регламент 1071/2009 г. И вторият гвоздей беше, че по този начин ще се създаде условие да се изпълни изискването за националния електронен единен регистър. И това го каза министърът на транспорта на срещата постоянната комисия по транспорта в Народното събрание. За да може след това същият този министър да каже буквално следното нещо, чета неговия отговор на запитването: „В изпълнение на разпорежданията на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилната администрация Илпълнителна агенция Автомобилна администрация води регистър на моторните превозни средства към лиценза на общността и лиценза за извършване на превози на пътници на територията на Република България“, т.е. изпълнено е това изискване. И второ казва: „Националното законодателство на България в тази област е хармонизирано с разпоредбите на регламент ЕО 1071/2009 година.“
Е, питам кога е искрен зам. министърът? Когато защитава мотивите за изготвянето на този закон, или тогава, когато прави официален писмен отговор. Защото за него безспорно принципът е ясен. Може да се говори свободно за нещо, което не е написано черно на бяло. Когато ние поставихме въпроса тогава на обсъждането и сега, когато работим трябва да изхождаме от това, че не бива да се поставяме в условията, чрез мощността на една икономическа група да се овладеят интересите на останалите за да се пристъпи вероятно и към тяхното ликвидиране постепенно. Не бива да ставаме подвластници и даваме съгласие за развитие на такъв сценарий, а идеята явно е именно тази. Защо трябва да бъде в ръцете на една заинтересована част съдбата на лицензирането и отнемането на лиценз на един превозвач?! Защо? Значи сдружението в което трябва да се обединим, трябва да отиде при министъра като една организация, която представява интересите на всички автобусни превозвачи. Аз не зная дали този проект е внесен за разглеждане или той е просто хвърлен така. До 10 декември не беше внесен. Това е прозрачността на работата в момента. Не се знае дали този проект е внесен и кой се е подписал под него.
Колеги нека ви напомня по отношение на това, което винаги сме искали, че при всяка среща в министерството сме искали закон за бранша. Е, като искаме закон за бранша законът казва Браншова структура е тази структура, която има такава и такава представителност. Това е съвсем същото. Дали ще дойде задължително в единия случай, в единия може да има повече от един, два бранша, три и повече, важното е да се покрият изискванията. При положение, че на фона на всичките тези искания, които сме имали в годините, винаги е било първа точка, когато някой тръгне да прави нещо в посока, която нас ни устройва, мисля, че трябва да бъде подкрепен. А това, че този закон е недомислен – аз ви го казах, не мисля, че това е писано от г-н Иванов, поради простата причина, че на десетките въпроси, които съм му задал, той не можа да отговори на нито един.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Този опит за закон е заимстван от Камарата на строителите.
Максим Петков (НСП): Не зная кой го е писал, но идеята според мен е чужда. От тук натам дали ще се казва закон за браншовата структура в автобусния превоз,как ще се казва, няма никакво значение. Ние трябва да преценим по този проект какво становище да дадем и аз за това съм тук.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Ивайло, само бих добавил – винаги сме искали закон за бранша, но писан от браншовици, а не от студенти по право – трети курс.
Петър Дерменджиев, управител на Корпорацията на автомобилните превозвачи в България (КАПБ): в нашето сдружение членуват около 40 фирми, колективен член при нас е Сдружението на собствениците на пазари в България, обединението ни е доста голямо, от почти цяла България имаме фирми, които са членове на нашата корпорация. Какво е нашето мнение, изказвам мнението на корпорацията: Първо, този, който е писал този закон, няма представа от транспорт. Хвърлил е нещо в публичното пространство, което може само до ни скара и няма да доведе до нищо. Това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е, че така както е написан аз и колегите ми недоумяваме защо трябва да се изземват голяма част от функциите на Автомобилна администрация. И някой, който е превозвач да казва дали да бъде лицензиран или да бъде отнет лиценза на друг превозвач. Тук нещата не се връзват, от което ще страдат малките фирми, особено, ако пречат на някой. Друго нещо, аз съм съгласен с това, което колегите казаха и с това което г-н Константинов каза – така написан този закон, според него автобусните превози няма да имат никакво представителство, ако товарните превози решат да нямат представителство. Автобусните превозвачи имат своите интереси и те трябва да си ги отстояват, когато се прави една такава камара, то тя трябва да защитава интересите пред някого. Тук има намеса и на политиците. Пред кого ще се защитаваме ние? Това трябва да е сдружение на превозвачите, в което да отстояват интересите си, а не да са клакьори в разрез на техните интереси и аз като превозвач не съм съгласен. Трябвало е да се състави и да седне една комисия за да се направи що-годе някаква свястна рамка, а така, че ще се разпиша с двете ръце, това нещо няма да заработи.
Другото нещо, с което съм съгласен е, че трябва да има някакво обединение на бранша. Нека автобусните превозвачи да седнат, да си създадат правилата, да си създадат устава, дори ако трябва да загубят половин или една година. Нека да се отсеят тези, които са истинските превозвачи. Моето предложение е, ако се прави нещо, то да се прави само от автобусните превозвачи, да се създаде една работна група и да се отчетат интересите на хората, защото има фирми, които са само за автобусни превози в градския транспорт, които са само в общинската транспортна схема на ръба на съществуването и т.н. Трябва да се създадат нови правила в автобусния бранш. Дайте да видим как ще се защитят интересите на работещите в общинската, в градската транспортна схема и случайния превоз, също.
Магдалена Милтенова (БССИТ): Нека гласуваме този проектозакон приемате ли го, или не го приемате? Въпросът е искаме ли да имаме закон, първо и второ този ли е законът?
Петър Дерменджиев (КАПБ): Не! В този му вид, закона не го приемаме.
Галя Топалова (НСАПБ): Да, искаме закон, но това не е нашия закон.
Магдалена Милтенова (БССИТ): На практика това, което бяхме подготвили с колежката аз на всички го бях разпратила това писмо за мнения и предложения. Въпросът е в това, че ние не сме съгласни да се налага силово това нещо. Първо, защото има много лобизъм в него и то е видно и е явно. Второто, което смущава всички, това е лицензирането. И моят въпрос тук е има ли нужда от нещо, което ни разединява и което в момента работи и какъв е смисълът ние да лицензираме за да се стига до всички тези конфликти. И в крайна сметка ние не трябва да искаме това лицензиране превозвачите, нека Министерството си лицензира.
Георги Милошев, председател на Българска федерация за пътнически транспорт (БФПТ): Тук всеки дърпа чергата към себе си, та чак ще я скъса. Трябва всички в автобусния бранш да се обединим и да покажем професионализъм и тежест, като предприемаме единни действия в подкрепа и отстояването на нашите искания – примерно против закона, защото, ако се прокара, той ще позволи политиците да управляват бранша.
Магдалена Милтенова: Виждаме, че в момента има конфликт помежду ни. Едни са съгласни, други. – не са. Идеята е да започнем от някъде, да започнем да се обединяваме, да се борим да си определим среща, на която да започнем да правим въпросния закон без значение дали ще го наречем камара или организация или каквото и да било, но ние трябва да си го създадем, защото това, което четем в проекто-закона е вето от закона за частните съдебни изпълнители, камарата, Лекарския съюз, Съюза на стоматолозите. Аз не зная дали сте го прочели, но навсякъде всички имат някакви преимущества, а ние имаме само задължения. На Лекарския съюз и на Съюза на стоматолозите държавата е длъжна да им осигурява помещения за да извършват дейността, безвъзмездно, разбира се, което означава, че това нещо, ако ние не го изискваме, след това ще си плащаме за всичко. Другото, там пише, че ако някой остане без работа по някакви причини, била здравословни или други Лекарският съюз е длъжен да се погрижи за него чисто финансово, да го обезпечи, да му осигури средства и т. н. Ние с какво ще обезпечим нашите хора? Ще им искаме само членски внос? Другото, което е и лекарите и стоматолозите имат закон, но те получават пари от Здравната каса, т.е. срещу тоя закон има плащане. В камарата на съдебните изпълнители какво се случва? По същия начин – определени са им такси и те ги събират от хората. А при нас какво се слручва!? Или ние работим за без пари?
– Предложение първо – Не приемаме проекто-закона в този му вид!
– Всички за ли са!
– Да!
– Предложение второ – Избираме работна група, която да изготви наш законопроект за автобусните превозвачи в най-кратки срокове и да го представи.
– Съгласни ли сте?
– Да!
– Предложение трето – Ангажираме се в срок от една седмица всяко сдружение да избере свои представители / по двама/, решенията ще се вземат с мнозинство.
– Приема ли се това предложение?
– Да!
– Приемането на този закон макар и на първо четене ще бъде сигнал към нас за протестни действия.
