браншови организации в българия

Браншови синдикати и сдружения – има ли ги, в какво състояние са и чии интереси защитават?

Браншови синдикати и сдружения – има ли ги, в какво състояние са и чии интереси защитават?

 У нас по традиция на синдикатите се гледа по особен начин, съчетаващ в себе си съмнения и недоверие по отношение на ефективността на извършваната от тях работа. По принцип  и в най-широк смисъл тези организации би трябвало да играят ролята на естествен балансьор на взаимоотношенията „държава – бизнес – работници/служители“. С други думи синдикатите обединяват и насочват в една посока усилията на трудещите се, за да могат те по-лесно и адекватно да изразяват мнението си и да защитават правата си.

Това ни накара да се замислим върху някои фрагменти от иначе сложния пъзел на таксиметровия бизнес в България. Например –  има ли организация, която е достатъчно голяма, за да защитава интересите на работещите в бранша? В случай, че няма, то не се ли нарушава изконното право на протест на десетки хиляди души, които изхранват прехраната си по този начин? Ако направим кратка ретроспекция ще си припомним, че всъщност не е имало голям протест на таксиметрови шофьори може би от около 10 години.

Не е тайна, че големите компании, включват клауза в договорите си за франчайз и продажба на автомобили, която забранява участието на ответната страна в протести, размирици и стачки, използвайки автомобилите и отличителните знаци на компанията. Въпреки това същите тези компании изпращаха съобщения и насърчаваха шофьорите да участват в протестни действия, блокирайки централни софийски улици. Ако в това мероприятие са взели участие браншови сдружения и синдикати, то чии интереси са защитавали с това си действие? Има ли някаква бариера пред големите компании, която да им попречи да „изнудват“ държавата, използвайки шофьорите, за да постигат свои користни цели, които са в ущърб на обществото?

Защо големите национални организации като КНСБ, КТ Подкрепа и други на практика са абдикирали от проблемите на трудещите се в жълтите автомобили и не са ли последните равни по права с работещите в други сектори на икономиката? Могат ли няколкото сравнително малки регионални и национални сдружения да поемат тази роля? Всъщност каква част от бизнеса представляват те и лесен ли е достъпът до членство в тях?

Необходимо ли е създаването на нова мощна национална организация, която да бъде естествен балансьор по трите оси на защита на интересите, посочени по-горе? А дали е по възможностите на бранша и има ли той капацитета да се справи със сложната задача да се създаде толкова мащабна структура, която да е способна по адекватен начин да решава проблемите, както на работещите в София и големите градове, така и на тези от малките населени места?

Ясен Цветков

17,535 total views, 128 views today

Сродни публикации

Вашият коментар