таксиметровия бранш

Обща картина на таксиметровия бранш

Обща картина на таксиметровия бранш – отношения шофьор-превозвач-компания. Разяснения относно това как функционира пазарът – еднолични собственици, франчайз, лизинг, ЦДП

 Таксиметровите автомобили са неизменна част от забързаното ежедневие на почти всеки по-голям град по света. Услуга, необходимост, лукс или просто алтернатива на масовия  публичен транспорт? Отговорът е от всичко по малко. Таксиметровите автомобили са не само всичко изброено по-горе – те са се превърнали в задължителен елемент от съвременната градска среда. Пътуването с такси може да бъде част от работния Ви ден, когато закъснявате за важна бизнес среща, трябва да заведете децата на училище  или просто искате да напазарувате след работа. Обикновено празниците Ви завършват в такси на път за вкъщи късно вечер. Първото нещо, което посреща гостите Ви на летището или гарата са паркираните автомобили на стоянката отпред.

От казаното до тук става ясно, че таксиметровите услуги са част от нашия бит, работни дни, празници или други специални моменти. Те са пулсиращото сърце или кръвоносната система на динамичните процеси, протичащи в съвременните общества. Може би е логично организацията, регулациите и правилата, действащи в бранша да са огледален образ на степента на общественото развитие и култура.

За част от хората таксиметровите услуги са възможност за сравнително бързо и лесно намиране на работа и стартиране на малък собствен бизнес. В този брой решихме да разкажем повече за устройството на бранша у нас. С това ще се опитаме да отговорим на някои въпроси относно качеството на услугата, поведението на водачите, отношението на компаниите, състоянието на автопарка и други.

 На практика у нас няма сериозни бариери за влизане в бизнеса с таксиметрови услуги, както  за малки фирми като едноличните търговци, така и за по-големи компании. За разлика от много европейски страни в България няма задължителни квоти и лимити за издаване на разрешителни за предоставяне на услугата. Това си остава една от свободните професии, до която хората имат бърз и лесен достъп и в рамките, на която имат привилегията до голяма степен сами да определят продължителността на работното си време и условията на работа.

Най-лесният начин да започнеш работа е да наемеш автомобил от компания, която е лицензиран превозвач. Пазарът предлага различни възможности за избор на таксиметрова компания, модел на колата и размер на наема. При този начин на работа водачът си спестява доста усилия, тъй като следва да покрива само индивидуалните изисквания, предвидени в българското законодателство. Всички административни процедури и такси, както и поддръжката на автомобила и отговорността за неговата изправност са за сметка на наемодателя. Водачът трябва да заплаща договореният наем, да зарежда изразходеното гориво и да се грижи за чистотата на автомобила. Личният доход се формира от разликата между реализираните приходи и посочените разходи. За да започне работа съответният водач трябва да представи валидна шофьорска книжка, удостоверение за психологическа годност, което се издава от лицензирани лаборатории след проверка по критерии, приложими за съответната възраст. Сред тях са бързина и качество на реакциите в стресова ситуация, контрол на агресията, логика и други. Този документ се подновява на всеки 3 години. Последният необходим документ е удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, който се издава от териториалните подразделения на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ след положен изпит за професионална компетентност. Изпитът обхваща нормативната уредба за превоз на пътници и за предоставяне на таксиметрови услуги, както и познания за територията на съответната община – съставяне на маршрути, адреси и телефони на важни обекти и други. Този документ няма краен срок на валидност. Също така лицето, не трябва да е осъждано за престъпления от общ характер. Такъв тип работа е подходящ за хора, търсещи например временна заетост без сериозно обвързване, защото няма перспектива за развитие. Широко разпространена е практиката водачите да не подписват трудови договори и да не плащат никакви осигуровки и данъци.

Следващата крачка, която един водач може да направи е да премине към развитието на свой собствен малък бизнес. За целта е необходимо да разполага с автомобил, който не трябва да е на повече от 7 години при първата му регистрация като такси, като същата кола може да работи до 15 години от първата й регистрация (разбира се може да бъде закупен вече регистриран таксиметров автомобил на старо на повече от 7 години). Таксиметровите автомобили трябва да бъдат боядисани в жълто или зелено ако са с хибридно или електро задвижване, да имат най-малко 4+1 врати и да разполагат с до максимум 6+1 места. Не се допускат учебни автомобили, както и такива с „десен волан“. Автомобилите преминават технически преглед за изправност на всеки 6 месеца. Задължителни реквизити са светеща през нощта табела с надпис „такси“, стикери с фиксираните тарифи на предното и задните странични и стъкла, както и на арматурното табло. От външната страна на предните врати трябва да бъде изписано наименованието и телефон за контакт с превозвача, както и по цялата дължина на вратите да бъдат разположени редуващи се шахматно черни и бели квадратчета „тип зебра“.

Освен с отговарящ на изискванията автомобил водачът се нуждае от разрешително за извършване на таксиметров превоз, издадено от съответната община. За целта той трябва да се регистрира като превозвач, като следва да покрие определени изисквания за благонадеждност и професионална компетентност. Благонадежден е превозвачът, чийто ръководител на транспортната дейност не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност.  Също така лицензът му не е отнеман през последните 2 години. Професионално компетентен е превозвачът, чийто ръководител на транспортната дейност притежава познания в определени области и има най-малко основно образование. Тази компетентност се придобива след полагане на изпит пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Същата вписва съответното юридическо лице в регистъра на превозвачите, предлагащи таксиметрови услуги след като получи пълен набор от валидни изискуеми по закон документи.

След като премине през тази процедура водачът, който вече е или представлява юридическо лице може да започне работа. Той може сам да определи тарифите за превоз на пътници, но задължително те трябва да са в рамките на максимално разрешените от съответната община. Електронният касов апарат се настройва да работи на избраните тарифи в лицензиран сервиз, след което преминава проверка в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Българското законодателство предвижда и друг вариант за тези, които не искат да преминават през процедура по лицензиране на превозвач. Допуска се водачът да извършва превозите за собствена сметка, но от името на регистриран превозвач. Тази практика е широко разпространена, като голяма част от водачите заплащат определена месечна такса, за да ползват правото да извършват превоз на пътници. При тези условия водачът работи със собствен автомобил, но от името на превозвача срещу определено заплащане. Последният носи отговорност за спазването на законовите изисквания и регулации за осъществяване на превоза, включително и да определя тарифите за превоз.

Много компании, предимно в големите градове като София, Пловдив, Варна и други предлагат на превозвачите и водачите работещи за собствена сметка да ги включат в своите редици, като за целта сключат договор за франчайз услуга. Срещу заплащане на определена такса водачът/превозвачът получава  някои привилегии и се съгласява да работи, съгласно стандартите на компанията. Такава е практиката в почти всички познати големи таксиметрови компании. Сред ползите на такъв договор са ползване на система за получаване на поръчки (електронно или чрез радио честота), обслужване на корпоративни клиенти и абонати, престой на специализирани таксиметрови стоянки като летища, автогари, болници, хотели и други, с които компанията има договор. От друга страна компанията може да налага стандарти за качество и други изисквания като работно облекло, график, модел, марка, техническо състояние и хигиена на автомобилите и други. Всичко това се договаря от двете страни и се описва в договора.

През последните няколко години се появиха и компании, които правят опит да разчупят тези рамки. Те започнаха работа със собствени автомобили, а шофьорите започват работа по трудово правни взаимоотношения и подписват задължително трудов договор. Разликата е, че водачът работи на фиксирана месечна заплата, като има и бонусна схема за постигнати по-добри резултати. Целият оборот се отчита в компанията, която поддържа автомобилите и администрира целия процес по предоставяне на услугата.

В наши дни почти всеки е ползвал таксиметрова услуга поне веднъж. Повечето хора обаче остават незапознати с организацията и системата на работа на сектора. Това от своя страна  често води и до непознаване на собствените ни права като потребители. За съжаление потребителите не знаят как и къде да потърсят правата си ако забележат нередност. Възможностите за подаване на сигнал до компетентните органи са силно ограничени, поради практическо размиване на отговорностите в сложната мрежа от работа за своя сметка, от чуждо име по стандарти на трета страна. Най-често хората се оплакват в компанията франчайзингодател, която сама по себе си е фасадата на мрежата от зависимости и размиване на отговорност. Компанията би могла да обърне внимание на оплакването, тъй като съблюдава за спазването на наловените от нея стандарти. От друга страна обаче тя не печели нищо от конкретния клиент. Нейната печалба се формира от събираните такси от превозвачите и водачите – месечна такса по договора, такса за ползване на централизиран диспечерски пункт (ЦДП) и т.н. Тоест интересът на компанията е свързан преди всичко с това отделните нейни агенти, работещи под шапката на нейната търговка марка да  заплащат договорените суми, докато отношенията с крайните клиенти я интересуват по-скоро косвено. Освен това някои компании работят в тясна връзка с финансови и лизингови институции, чрез които продават автомобили на лизинг на превозвачите и водачите, като така се стремят да максимизират печалбите си допълнително.

 Органите, които осъществяват контрол върху таксиметровия бранш са Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“, Икономическа полиция и други по компетентност, но те извършват по-скоро рутинни проверки, отколкото реакции по сигнали от пътници.

В крайна сметка комфортът на пътуването и стандартът на обслужване зависят почти изцяло от културата, търговските умения и мотивацията на конкретния водач. Както и да бъде организирана работата в сектора ще има своите силни и слаби страни. Няма едно категорично правилно решение.

Ясен Цветков

2,035 total views, 7 views today

Сродни публикации

Вашият коментар